И кооперациите са кауза, която трябва да се развива. Моделът на българското земеделие е изключително свързан с кооперативното движение, няма как да минем без него. Колкото по-бързо се осъзнае това от политиките, които прави държавата, толкова по-бързо ще излезнем от тази задънена улица, в която днес е секторът… – посочи в своето изложение за читателите на „Агровестник“ председателят на УС на НСЗКБ, г-н Явор Гечев.

Г-н Явор Гечев е третият председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България. Тридесет и осем годишен, пловдивчанин, зодия Близнак, семеен с дъщеричка на име Стефания. През 2001 г. завършва висше образование в АУ – Пловдив, инженер-агроном и магистър по Растителна защита. Специализира Финансов мениджмънт, Публични политики и Политически мениджмънт в Нов Български университет, както и в Българското училище за политика и в Съвета на Европа (Страсбург).

Притежава богат професионален опит в ДФ „Земеделие“, заемащ позициите от младши експерт до ръководител на РА – Пловдив. През 2013 г. е избран за народен представител в 42-то Народно събрание. По-късно същата година приема позицията на зам. министър на Министерството на земеделие и храните и управлява ПРСР, ДФ „Земеделие“, БАБХ, както и ресорите Земеделие, Животновъдство, Растителна защита, работата с браншовите организации и международната дейност на министерството.

Владее английски и руски език. На 28 юни т.г. на Общо събрание на НСЗКБ е избран за председател на съюза.

– Г-н Гечев дълго време ли ви беше необходимо да решите за заемете тази ръководна позиция?

– Дълго и не толкова дълго. От гледна точка на това, че земеделието си е кауза, дори и да се опитваш да избягаш от него не се получава, защото нямаш собствено удоволетворение. Дълго и не дълго, защото поемайки ангажименти, те са свързани изцяло с работата, с която трябва да живееш, да си във „вихъра“ на проблемите, да си ангажиран с тях и да приемаш проблемите на отделните кооперации, на регионалните съюзи като твои. Затова ми трябваше време да помисля, дали ще успея да постигна тази взеотдайност. Преструктурирах си приоритетите и си казах, че земеделието е моят сектор, че кооперациите са кауза, която трябва да се развива, да се налага в  страната ни. Моделът на българското земеделие е изключително свързан с кооперативното движение, няма как да минем без него. Колкото по-бързо се осъзнае това от политиките, които прави държавата, толкова по-бързо ще излезнем от тази задънена улица, в която днес е българското земеделие.

Аз още по време на обучението ми в селскостопанския техникум съм се занимавал с фамилното стопанство. Минал съм през не една и две трудности. Както казват старите хора: „Била ме е и градушка“, продал съм си апартамента, за да мога да си напръскам ябълките, след което действително през нашия регион мина градушка. Подчертавам го, защото, за да осъзнаваш земеделието, трябва да си част от него.

Никога не съм се откъсвал от сектора, понастоящем съм председател на една изключително читава, голяма структура, която обединява много членове – около 400 кооперации са в състава на съюза, над 30 000 са член-кооператорите. Земеделските кооперациите у нас обработват 18% от обработваемата земя. Аз настоявам българското кооперативно движение да се развива, да заеме подобаващо място и държавата и политиките ни да са свързани с потребностите на земеделските кооперации и на земеделието като цяло. Защото ние сме съпричастни не просто по отстояване на приоритетите на член-кооператорите ни и на кооперациите, на регионалните съюзи. А трябва ясно да се осъзнае, че отрасълът ще се развива успешно, но ако всички браншови организации работят заедно. Разделението между тях няма да доведе до нищо добро.

Рецептата е да се работи в СИМБИОЗА С НАЦИОНАЛНИТЕ ПРИОРИТЕТИ И С НУЖДИТЕ И ПОЛЗИТЕ НА ТЕЗИ ХОРА, КОИТО СА ОБВЪРЗАНИ СЪС ЗЕМЯТА И ПРОИЗВЕЖДАТ РЕСУРС ОТ НЕЯ.

Проблемите са действително много. Като начало едно от нещата, които поехме като законодателна инициатива, разбира се, като съставна организация на Асоциацията на индустриалния капитал в България, беше да поискаме промяна в законодателството, което на практика да отмени правилото НЯКОЙ СОБСТВЕНИК, ПРИТЕЖАВАЩ 10% ОТ СОБСТВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА ДА МОЖЕ ДА ПОДПИСВА ДОГОВОРИ ЗА ЦЯЛАТА ПЛОЩ. Това е един от основните варианти, при който на практика се присвоява земята на кооперациите. Самата система предразполага конфликти. Така че чакаме разрешение на въпроса. Има противоречи както на конституцията за неприкосновеност на частната собственост, така и на Закона за собствеността (необяснимо защо). Това води след себе си хиляди неудобства. Законът за кооперациите е изключително остарял, той не отразява реалностите.

Още един проблем: по какво една земеделска кооперация по закон се отличава от друг собственик. При положение, че в закона се казва, че дори със собствените си член-кооператори трябва да се подписват договори за тази земя и то дългогодишни. И друго – кооперациите са форма, която е колективна, т.е. собствеността не е на председателя, тя е на член-кооператорите.

Поставихме въпроса за еднодневните договори. Те са огромно затруднение за работодателите, а да не говорим, че работниците отказват да ги подписват. Ако си частно лице е възможно да им заплащаш от джоба си. Как да стане това в една публична структура като земеделската кооперация?

И в този ред на мисли – погледнете справките на НАП по отношение на осигуровките, данъците и пр. Те действително показват аномалиите. Кооперации плащат с много пъти повече от останалите ползватели на земята. Кооперацията плаща не по-ниски заплати от който и да е друг, осигуровките са върху реалното възнаграждение. Това са публични структури, които по никакъв начин не могат да укриват средства и данни, а и ние като национален съюз им правим финансови ревизии, те подлежат и на данъчното законодателство.

Според нас трябва да се премине към ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЕРИОЗЕН РАЗГОВОР ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕФОРМА. Да се види какво се прави в държавата със стопанисване на земеделската земя, с производството и какво трябва да се произвежда. И законодателството, земеделските структури, колективните структури, обработващи земята и финансовите инструменти да са така настроени, че да се работи в една симбиоза, от която всички да са доволни. Това не го виждаме за съжаление, но няма да се уморим да влизаме в дебати и да даваме конкретни решения. Отворени сме за партньорство, искаме да комуникираме не просто със самите себе си. Да изградим този „мост на симбиоза“ между браншовата организация и самите кооперации, да формираме обща позиция с огромна част от браншовите организации в държавата. Да сложим край на това разделение между браншовните организации…

– Съюзът е създаден преди близо 25 години, 19 областни и регионални съюза членуват в него. Членската маса е голяма…

– Да, над 400 кооперации членуват при нас, а в страната земеделските кооперации са между 800 и 900. Искам да кажа, че броят на областните съюзи е 19, но на този етап. Пред създаване сме на регонален съюз, по точно възстановяване на РС – Пловдив, чисто времево това ще стане до нова година, след което продължаваме в областите Стара Загора, Ямбол и навсякъде, където нямаме обхваната мрежа. Но това е твърде сериозна работа, която изисква време. Хората осъзнават, че кооперативното движение е прието във всичките му форми. Въпросът е, че трябва да отидеш в тези кооперации, да чуеш техните проблеми, да извоюваш доверието им. Така че обикаляме страната, и там където нямаме регионални съюзи, а имаме кооперации, ще пристъпим към учредяването им.

Ще разширим влиянието на НСЗКБ. В следващият четиригодишен период не мисля, че ще има кооперация, която ще остане извън възможността да членува в Националния съюз.

Моделът на българските кооперации е български модел. Но въпреки „войните“, които се водеха толкова дълго по отношение на земеделските кооперации, а те обработваха над 80% от земеделската земя в страната, беше изгодно по един или друг начин това да бъде разрешено. Законовата база го позволява напълно. Но защо да разбиваме НЕЩО, КОЕТО Е ДОКАЗАНО РАБОТЕЩО! У нас има стотици кооперации, които по нищо не отстъпват по икономически показатели на добрите фермерства. Да не забравяме и тяхната подчертана социална дейност, те поддържат детските градини, клубовете в селата, хляб предлагат на хората на преференциални цени, при тях работят десетки работници, изхранват се десетки семейства…

Там, където има кооперации – селата са живи. Този модел трябва да се запази и разширява като възможност. Но ние искаме на практика да не се ограничаваме в него. НСЗКБ иска да има и друг тип кооперации, такива, които са на фермери по десетина човека и да сформират кооперативно дружество. Много е сложно по законовата база в момента. Но ние настояваме за промяна в закона на кооперациите, които да позволяват и такъв тип кооперации, с които заедно да търгуваме, да им помагаме с дейността си. Нека да има кооперации по западен модел, да функционират и двата типа земеделие.

В ПРСР има мерки за колективни инвестиции, но те не тръгнаха. И по новата програма Подмярка 4.1 също не се очерта развитие. Ще се борим против тези неща. Ще докажем, че е възможно.

Какви са начините да влияеш на земеделието в страната? Това са поземлената реформа, комасацията, но до определени тавани. Това са механизмите. На второ място – през законите, нормативната база, и отиваме до финансовият ресурс.

Земеделски кооперации в страната ни има далеч преди 9-ти септември. Цяла Европа е на кооперативен принцип. Но без национална политика, без законодателство, без синхронизиране на финансовия ресурс, нещата няма да станат.

Това, което правим в малко по-дългосрочен план е цялостен анализ на основните закони, стратегии и пр. в сектора Земеделието, като се стремим да предлагаме стратегически документи, които да се поставят на масата и да се обсъждат.

Ще обсъдим по-дългосрочна политика (до 2 години). Ще заздравим връзките със самите кооперации. В процес сме на нова разработка на сайт, който до няколко дни ще бъде готов и ще дава действително актуална информация плюс мнения, ексертизи, за да можем да запазим колективния дух и да го разширим.

Източник: Агро вестник